Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори. България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер. Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. В тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Хорото (от термина на гръцки: χορός, хорос – танц; на македонска литературна норма: оро, на сръбски: коло, на хърватски: kolo), е колективен народен танц.Характерен е за българския фолклор, както и за други балкански народи. Танцьорите се подреждат и танцуват в кръг, линия или други формации.Ритъмът на хората варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт.